Голямата книга на подправките

Първото писмено упоменаване на кулинарните подправки е открито в библиотека от Вавилон с клинообразно писмо. Там се споменава за шафран, кардамон, сусам и мащерка. В миналото ароматичните треви и прахообразни подправки са били наричани "похвала за готвача". Семена от различни подправки са намерени в гробниците на египетските фараони, а по папируси могат да се прочетат рецепти с анасон, синапено семе, кимион и кориандър. Латинският термин за подправките е "speiif", което означава нещо, което вдъхва уважение - и определено има причина за това.

Въпреки всичко обаче ние все още предстои да изследваме разнообразния свят на аромати, тъй като традиционно в българската кухня продължаваме да използваме ограничен набор от подправки. Най-често употребяваните включват магданоз и копър, джоджен и чубрица; рядко срещани са левисидът и естрагонът, както и сминдухът, кимът и кимионът... Световният асортимент от подправки предлага много повече възможности. Затова ако желаем ястията ни да стават все по-вкусни, нека дръзнем да се потопим в този богатство!