Вицът като езиков и културен феномен. Немско-български паралели и контрасти

Човек може да изглежда нелепо, ако реши да подхожда сериозно към вицовете. Възможно е също така да загуби своето чувство за хумор. Това е предупреждение от почти всички, които са се осмелили да изучават вицове научно. Все пак си заслужава рискът, тъй като вицовете представляват важна и неразривна част от ежедневната култура на много езикови общности.

Българите имат страст към разказването на шеги при всякакви обстоятелства и притежават непреходно чувство за хумор, което вероятно може да бъде сравнено само с това на евреите. Невярно е твърдението, че след промените през 1989 година вицовете са изчезнали или станали по-слаби. Българските анекдоти носят печата на балканския и славянския хумор и отразяват опитността от тоталитарните години, които допринасят за развитието на това чувство за хумор. За съжаление обаче проявленията му рядко стават предмет на научни изследвания – едната причина е тяхната "несериозност", а другата - погрешното схващане за свян или благочестие: всеки, който решава да проучва вица, трябва да се сблъска с така наречената мръсна лексика. В българския език тази тема не е систематично разгледана както в други славянски или европейски езици. Българската фолклористика предоставя богат материал за анализи; например поредицата „Фолклорен еротикон“ на Флорентина Бадаланова съдържа множество примери. Там се споменава и предупреждението на Иван Шишманов от 1889 г., че когато става въпрос за науката, човек трябва да остави предрасъдъците си зад себе си.

На германците често им се приписва липса на чувство за хумор – стереотипът остава непоклатим дори сред самите немци. Въпреки това има множество изследвания относно хумора и конкретно вица върху немски език. Може би именно тази известна "безвичност" играе роля: тя служи като дистанционен фактор – проучване на нещо "чуждо", но същевременно функционира като мотивираща сила – стремеж към разбиране защо този "немски дефицит" присъства.

Важно е да сравним тези две културни ситуации и да проверим дали стереотипите са оправдани как точно проявява чувството си за хумор във вица германската и българската култура. Само по този начин можем ефективно да изследваме възможностите за превод във формата виц; именно затова цели настоящото проучване.