Нов речник по морал и етика

**ВЪВЕДЕНИЕ И ЗАБЕЛЕЖКИ**

„Всяка наука може да причини вреда на онези, които не са овладели истинската наука — тази за добродетелта и доброто.”
Монтен

Този текст разглежда етиката, науката за моралните принципи, чийто произход идва от гръцката дума „етос”. Още в периода на Аристотел съществува концепцията, че етосът — нравите и обичаите, а именно добродетелите и пороците, качествата и недостатъците у индивидите и народите — се формират в контекста на тяхното общо живеене под определен обществен ред. За първи път терминът „етика” е използван от него като синоним на учение за нравствеността; той придава философски смисъл на понятието. Такова значение можем да намерим не само при древногръцките стоици или Епикур, но също така в произведенията на римските философи. На латински терминът "ейнса" се утвърдил със сходно значение до днешния ден. Етиката постепенно се установява като вид практическа философия.

От тогава до наши дни основните теми, задачи и езиковият апарат в етиката остават по същество непроменени, макар да има развитие и задълбочаване във възгледите. В рамките на философската дисциплина рядко се правят разлики между термини като морал и нравственост — освен при Сократ и Хегел. В ежедневната практика хората често ги считат за взаимозаменяеми. Нещо повече - много теоретици поставят знак равенство между понятията „морал“ и „нравственост“, което всъщност не е напълно точно.

От методологична гледна точка би трябвало да направим ясно разграничение между тези две понятия: етиката изследва както явленията свързани с морала, така и аспектите касаещи нравствеността. Първо – това включва традиционни проявления като обичаи, добродетели and пороци; основни правила относно справедливостта или човечността стават част от етоса конкретната група или народност с техните ценности.
Второ – самият морал представлява отражение върху тези аспекти.

Всеки социален морал през различни исторически периоди не само описва реалността такъв какъвто я познаваме , но поставя въпроси относно света такъв какъвто трябва да бъде . Тоест този проблем представя конкретизация около важния философски въпрос за връзката между мисленето (съзнанието) към действителността (материя). Подобен подход включва индивидуалното отношение към света , тъй като световният контекст обхваща човека като разумна , волева личност.
Следователно дискусията относно границите между добро зло , всички моральные стоимости стават централни културни проблеми .