Имперската надменност: Защо Западът губи войната с терора

**Имперската надменност: Защо Западът губи войната с терора**

ЛИЦЕМЕРИЕТО НИ ЗАПЛАШВА, ТВЪРДИ БИВШИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ НА ОТДЕЛ "БИН ЛАДЕН" В АМЕРИКАНСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ

„Сигурността е основополагаеща за човешкия живот и свободните индивиди не биха се отказали от нея, независимо от твърденията на Буш, че мразим свободата. Ако това е вярно, нека той обясни защо например няма нападения срещу Швеция?“ – казва Осама бин Ладен в свое обръщение.

„Бин Ладен ще ни атакува отново, още по-остро и тогава ще бъдем принудени да водим война, която досега сме избягвали.“ Това са думите на Майкъл Шуър, бивш шеф на отдела „Бин Ладен“ към ЦРУ. Той има дългогодишен опит в националната сигурност относно Афганистан и Централна Азия и притежава две магистратури и докторска степен по история. От 1996 до 1999 г., неговият секретен отдел многократно успява да локализира Бин Ладен и предоставя информация за неговото унищожаване; въпреки това данните остават неизползвани от правителството на САЩ, което води до атентатите на 11 септември 2001 г. Наскоро излезе книгата му „Имперската надменност: Защо Западът губи войната с терора“, която предизвика значителни промени в разбирането за борбата с тероризма.

Първоначално произведението бе публикувано анонимно по искане на ЦРУ в САЩ. След конфликт с администрацията на Буш през ноември 2004 г., Шуър напуска агенцията и става публично известен автор. Книгата му бързо добива популярност сред журналистите и анализаторите във връзка с теми като Афганистан, Ирак и ислямския тероризъм.

Под псевдонима "Анонимен", Шуър пише друга книга - „През погледа на нашите врагове“, предупредила за опасности пред Америка; тя обаче беше забавена почти година след критичния доклад до публикуването си. Кариерата му в ЦРУ преминава през много трудности - вече през май 1999 г., той е подложен на натиск да напусне управлението след критики към ръководствата им.

В заключението си към “Имперската надменност”, Шуър споделя убеждението си, че американските лидери не информират народа истински относно мотивите зад действията им против насилниците или потенциалните последици от водене на война без разбиране. Той посочва факта:

ИСЛЯМИСТИТЕ НЕ СА ПСИХОПАТИ със слепа ненавист към Америка; вместо това те реагират спрямо агресивната външна политика na САЩ — военные интервенции в арабски държави (като Афганистан), подкрепа за Израел без внимание към палестинците или потисническите режими в региона.

Според него страната затъва все повече във своята недалновидна стратегия срещу тероризма: „Ал Кайда“ никога няма да бъде победена чрез хаотични операции подобиящи тези от Дивия запад“. Вашингтон трябва да осъзнае мащабното ислямистко движение глобално — помирение би било невъзможно както при настоящото положение.

За успешна защита според Шуър е необходимо прилагането ва военно действие такова каквото се практикувалo исторически . Успехът щял да се измерва чрез числата убити — включително цивилни жертви наред с военнопрестъпленият , ако целящ действително унищожаването им реализация съществувала .

Той преразглежда образа على بِن لادن извън стереотипните представянеки , заявявайки че много мюсюлмани го възприемат като нов радикален мислител чийто цели уставят единство между правоверните :”Риториката يَعُكِس شخصният пример مَنهُ سَيَبْقَى..”

Неговият стил привлича множество почитатели между 1-2 милиарда хора повярвали световете في هذا العهَد المُعاصر مُشابهًا لسلاдин مُدافع عن الإيمان الإسلامي .