Обувки за рая

Забелязвах една разширена следа, наподобяваща човешки крак, която изглеждаше размазана и несигурна. Тя ми напомняше на стара диря по плажа, преди да бъде заличена от по-силната вълна. В действителност обаче тя символизираше колеблива стъпка. Хората, които предпочитат дълбоките размишления, се движат така – не настъпват земята, а я нежно докосват, погълнати от момента на размисъл и вътрешния конфликт между различни идеи и противоположности. Те усмихнато поздравяват стар познат или си поставят нова безинтересна цел през отсрещния тротоар. Следите им са почти невидими и деликатни като самите тях; можеш да ги проследиш, но не можеш истински да ги разбераш. Осъзнах, че смисълът на живота ни е в стъпките ни. Най-празните стъпки са тези направени от задължение. Следите оставяни от влюбените представляват хаотични рисунки.
Само любовта може да преобрази този хаос в път...