Щурците. Вкусът на времето

Роден съм в болница, разположена близо до Руски паметник, през средата на миналия век. Това означава, че по-голямата част от живота ми ще бъде свързана с онова столетие. Играех футбол по улиците на Коньовица и там получих своите първи уроци за Махленското право. Въпреки юридическото си образование, това право остава най-справедливото за мен дори и днес. То включва присъдата „Не е честно!". Започнах да свиря на цигулка във втори клас, но след като постъпих в Немската гимназия я замених с китара и се присъединих към първата си група. Когато бях във втори курс на Юридическия факултет осъзнах, че нямам сили и средства да се посветя изцяло на рокенрола и затова започнах да пиша – първо научни текстове, после репортажи; сега вероятно ще насоча усилията си към мемоаристика. Написал съм хиляди материали и прекарал много часове в радиоефира. Участвал съм в раждането на различни медии - вестници, списания, радиостанции и телевизии. Но тази книга представлява нещо особено за мен – тя е наследството, което винаги съм искал да оставя зад себе си. В нея са представени най-интензивните години от живота на моето поколение чрез хората с най-висока стойност за тази задача. Те не са просто няколко момчета с китари; те са „Щурците"! Тези музиканти минават през времето и запълват пространството със звуците си. Целта им е да ни научат как свободно да дишаме и уверено да вървим напред. „Вкусът на времето" е нашият общ откровение пред самите нас и пред бъдещите поколения - деца и внучета. Приемете го като песента вътре в нас всички, която никой специално не ни е учил.

Румен Янев