Град на демони и богове. Роман

Създаването на град означава да го изградиш от останките на предишни населени места, които са се появявали последователно в течение на вековете. Трябва да напълниш новия град с призраците на хората, живели там, както и с техните записани или измислени истории и думи, традиции и спомени. Да се разхождаш из улиците му, усещайки аромати - от миналото и настоящето; да опитваш плодовете, земите, цветовете и звуците... Да откриваш онова скрито, което времето е покрило или което хората умишлено са затрупали.

Да построиш Града: този от Миналото – съхранявайки го за Бъдещето… Това начинание е забележително поради факта, че Марияна Фъркова не само събира огромен обем информация, но не ограничава работата си до простото ѝ представяне или интелектуално осмисляне. Тя си поставя амбициозна цел: да улови и вдъхнови свързания дух на града – променящ се непрекъснато, но все пак запазил своята същност.

Изключителен е героят в повествованието – шизофреник-потомък със знание и параноичен поглед към света около себе си. Неговият ум изглежда несигурен и непоследователен; всъщност той е способен да обгърне различни исторически периоди и детайли - "всичко онова, което е преминало само привидно".

Авторката не претендира за абсолютна точност при изложението на историческите факти – такъв подход би бил невъзможен при мащаба на произведението. То представлява художествена литература с дълбочина относно историята — писана с познание честно и обективно доколкото това може да бъде постигнато във връзка с миналото дори когато то не е толкова далечно.
Екатерина Йосифова