Очертания на мълчанието: Историческа социология на колективната памет

Тази книга разглежда времето след 1989 година, фокусирайки се върху паметта, разказите и мълчанията. Мълчанието представлява онези истории, които не могат да станат разкази, както и историите, които никога няма да бъдат част от Историята. Също така засяга преживяванията, които биват забравени... „Забравата обаче не е противоположна на спомена; тя е съдба на един разказ, който не може да бъде запомнен". Как всъщност настъпва тази "съдба"?

В книгата се анализират начините, по които личният опит става обществено достояние – институциите създават „рамките на паметта”, режимите на публичност и променящите се взаимоотношения между „местата на памет” и „местата на надежда”. Основното понятие в теоретичните и емпирическите раздели (които изглеждат различни) е публичното пространство на историята. Чрез този идеален модел (утопия), описващ демократичната модерност, са изследвани три режима на публичност.

Освен това са представени три периода от борбата за миналото - свързани с травматична памет (като синдрома „Народен съд”), носталгична памет и законова памет. Новосъздадените днес „закони за паметта“ показват признаци за нов режим в историчността, поставяйки под въпрос не само историческата социология. В заключение разказът в тази книга представлява усилие към осмисляне на историята.