Прабългарска ономастика

Професор Борис Симеонов (1925-1996) е бил дългогодишен преподавател по езикознание в Софийския университет „Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Шуменския университет „Константин Преславски“. Той е водил лекции и специализирани курсове на теми като "Актуални проблеми на общото езикознание", "Увод в индоевропейското езикознание" и "Прабългарите и техният език". Научните му интереси обхващат балканското и индоевропейското езикознание, както и българската и балканска фонология. Най-същественият принос на проф. Симеонов е в сферата на ономастиката. Той е автор на над 250 научни публикации, които основно се фокусират върху прабългарската тема.

Настоящата монография, която не е публикувана досега, представлява първоначално цялостно изследване за прабългарските имена. В нея са анализирани произходът, структурата и значението на народностното име българи, а също така въпросът за етническата идентичност на самите прабългари. Чрез ранни китайски и византийски източници авторът достига до заключението, че практиките да се смятат прабългарите за тюрки са погрешни. Предоставят се аргументирани етимологии за племенните имена чдар-булгар, купи-булгар, уногундури, утигури, котраги и други. За родовите названия от Именника на българските ханове или от надписи в Североизточна България като Дуло, Ерми, Укил and Кубиар предлагат нови интерпретации. Професор Симеонов предлага мотивирани тълкувания относно ханските лични имена Аспарух, Крум, Борис, Боян и Чавдар. Изследването включва десет географски имена с предполагаем прабългарски произход.