Лекции за богочовечеството

В духовното си развитие Владимир Соловьов (1853-1900) е бил под влияние на мистичните традиции както от Изтока, така и от Запада, включително платонизма и неоплатонизма. Той е възприел идеи от редица философи като Спиноза, Шелинг, Хегел, Шопенхауер и Хартман и ги е трансформирал в собствената си концепция. Независимо от влиянията, Соловьов винаги се е отличавал с независимост на мисленето и изискан критицизъм, създавайки уникален светоглед. Неговата философска работа е последователно онтологична; принципът за всеединството на битието играе ключова роля не само в неговата онтология, но и във всички области на метафизиката.

Въпреки множеството последователи сред известни философи, практическите аспекти на концепцията за Богочовечество остават незабелязани. Основната идея зад Богочовечеството е свързана с актуализирането на човешката природа чрез преодоляване на пропастта между същност и съществуване или между съзнание и несъзнание у индивидите. Този проблем остава жив интелектуално дори под различни названия като разширяване на съзнанието или индивидуализация.

Склонността му към понятийна философия и интересът към историята са основа за систематичните му трудове. Соловьов притежава значителен талант – логическите му способности в комбинация с художествения дар го поставят сред най-забележителните европейски мислители от края на XIX до началото на XX век.