Съчинения в 12 тома Т.1: Ранни стихотворения 1955-1961

Тези стихотворения за мен са изключително ценни. Те представляват творбите ми от ученическите и студентските години, когато бях на 15 и после на 21 години. Бях влюбен, наивен и чистосърдечен. След училище се качвах на велосипеда си и отивах в морската градина, където сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах тетрадка с широки редове и пишех с молив, защото химикалът все още не беше станал популярен. Бях запленен от Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев; току-що откривах произведенията на Лилиев и Багряна - най-старите антикварни издания. Не четях съвременна българска поезия, а тогава новите млади имена тепърва започваха да се появяват; всичко това беше през 1955 година.

С огромно удоволствие навлизах в света на поезията и експериментирах с различни форми, като особено харесвах белия стих, който обаче ми изглеждаше прекалено лесен – затова постоянно работех над усъвършенстването му в класически стил. Писах интуитивно единствено за себе си и ревностно пазех стиховете си скрити дори от момичето, за което много от тях бяха вдъхновени.

Не ме интересуваха обществените теми; моят фокус беше върху голямата първа любов – преживяла множество трудности и останала почти платонична. Пишех понякога даже за смъртта… Както повечето юноши имах усещането, че животът ми скоро ще свърши; но впоследствие разбрах, че това не се случи.

Понякога споделих мисли относно баща си – оклеветен и убит твърде млад при моя седемгодишна възраст. Сега след толкова време решавам да публикувам тези ранни свои творби , защото осъзнах колко много ги обичам - дори повече отколкото преди. Всички техни очевидни несъвършенства може би допринасят за факта, че те са част от живота ми - най-чувствителната και искрена част.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ