Лудите, които ни управляват

„Властта е наркотик, който полудява всеки, който я опита“, споделяше Франсоа Митеран. Не е ли необходимо човек да прояви известна лудост, за да достигне до власт? Да бъде малко мегаломаничен, за да се стреми към върховете; леко параноичен – за да се предпази от предателства; и донякъде психопатичен – за да премахва противниците си...

От гледна точка на медиите всичко изглежда очевидно. Джордж У. Буш е определян като „аутист“, Силвио Берлускони - като „мегаломан“, а Никола Саркози - като „изключително хиперактивен“.

Дали обаче това наистина отразява действителността?

През последните пет десетилетия в САЩ се развива дисциплина, която изследва личностите на управляващите – политическата психология. В рамките на ЦРУ и зад кулисите на международни преговори, експерти наречени "политически профайлъри" анализират лидерските фигури с внимание към детайла. Те разглеждат речите им, проучват дори най-малките жестове и събират информация чрез разговори със сътрудниците им. Паскал дьо Сютер има възможността да срещне такива специалисти: Джералд Поуст, Обри Имелман и Дейвид Уинтър. Той задава въпроси на водещи световни психологически експерти като Антониу Дамазиу и Пол Екман.

Тази книга разглежда темата за политическата психология в дълбочина. Анализира не само характера на лидера по принцип, но и специфичното поведение на редица световни водачи, чийто характер оказва влияние върху живота ни всички нас. Портретът на Клинтън, Буш, Митеран и Саркози показват овластения политик в нова перспектива често пъти непозната досега. „Лудите, които ни управляват“ представлява не само интригуващо четиво, но също така полезно както за управлявалите власти , така и за гражданството им . И едните ще получат уроци какво не трябва да бъдат , докато вторият лагер ще разбере кого не бива да подкрепят с гласа си.