Подвигът на Мара Бунева

На 13 януари 1928 година в Скопие, близо до стария мост на река Вардар, смелата българка Мара Бунева убива сръбския злодей Велимир Прелич. Този жесток човек е известен с варварските си действия и мъчения над мирното население в района на Вардар, като особено страдат поробените българи. Целта му е да осъществи вековната мечта на сръбските потисници - да не остане нито един българин в техния контрол над Македония.

След атентата, за да избегне арест от страна на сръбските изверги, Мара насочва пистолета към себе си и опитва самоубийство. Тя отлично знае какви са методите на сърбите спрямо българите. Няколко часа по-късно умира от раните си и тялото й остава неизвестно къде захвърлено. Вероятно сръбските инквизитори се страхували дори от нейния труп, притеснени че гробът й може да стане свещено място за поклонение и клетви за възмездие сред поробените българи.

През 1941 година, временно освободени от сръбската власт, жителите на Скопие поставят паметна плоча на мястото на атентата в чест на своята героиня, която е дала живота си едва 25-годишна за свободата.

След 1944 година обаче паметният знак е разрушен от сръбско-коминтерновски палачи; подобни действия срещу новопостроени плочи в памет на Мара Бунева продължават до днес – практика типична за варварството и ежедневието на сърбите срещу всичко българско в Македония.

За нас като народ подвигът на Мара Бунева заслужава най-величественият мемориал. Затова публикуваме тази книга - с цел да запазим спомена за нейната саможертва и зверствата извършвани от сърби през годините; както и да подчертаем настоящото унищожаване на всичко българско по тези земи чрез усилията им.

Нека изградим във всеки Българин вечен символ — паметник посветен благодарността към нашата героиня Мара Бунева — статуя увековечила нейния принос към борба́та против страданията преживяни от народа ни.
Никола Григоров