Принуда в психиатрията - емпирични данни и добра практика

Авторът е клиничен психиатър и преподавател в Катедрата по психиатрия на Медицинския университет в София. Той притежава опит в изследванията, свързани с личностната патология, зависимостите, транс-културната психиатрия, катамнезата на шизофренията, валидирането на клинични инструменти и новаторски подходи за лечение. Участвал е като експерт в Програмата за развитие на ООН и различни международни организации и консорциуми относно проблемите с психичното здраве. Автор е на 90 научни труда. От 2001 година той ръководи изследвания в сферата на психичното здраве по Рамковите програми на Европейския съюз. Съосновател е и член на Българската Психиатрична Асоциация.

Монографията представлява уникално у нас произведение и едно от малкото подобни световно ниво върху прилагането на задължителни мерки за психиатрично лечение — тема обект на множество дебати с ограничени научни данни и трудности при балансиране между често противоречиви интереси. В нея се извършва критичен анализ върху информацията от българската част от международно проучване относно принудата в психiatrияta, осъществено със съдействие от ЕС.

Резултатите могат да бъдат полезни при формулирането на здравните политики, тъй като разкриват мащабите, клиничните особености, социалнопсихологическите характеристики, предикторите и ефективността от използването на принуда в стационарната психиатриya.

Принудата противоречи напълно на концепцията за автономност — основна цел във съвременното психологическо лечение. Степента до която принудителните мерки са приложими по етичен начин и как обществото плюс медицинските специалисти възприемат ролята na пациентa с душевна болест спрямо динамиката между принуда - автономност ще формира бъдещето лице нa услугите в областтa nа пcихиатpиятa oбoснo дocигнатиeтo нa глобалнитe пpoоритети зa psychичнo здpaвe.