Вътрешен космос...или сбогом на маските

Мнозина от вас вероятно не познават този човек (и няма и нужда да го правят), но е възможно да знаете някой, който му наподобява. Той самият би се описал като политически некоректен тип – циник, безнадежден песимист и слаб шахматист, който никога не успява да направи правилния ход.

В една от най-великите книги и филми „Полет над кукувиче гнездо“ се разказва за подобен несретник на име Рандъл Патрик Макмърфи. Той е дребен джебчия, осъден на престой в психиатрична клиника вместо затвор – по-лека присъда. Веднага след пристигането си там той започва ожесточена битка с тираничната старша сестра, която управлява отделението и използва всякакви правила за контролиране и тероризиране на пациентите.

В ключов момент Макмърфи залага на комар, че ще изтръгне мраморния панел на душа в банята - тежащ около 200 килограма. Изглежда невъзможно, но все пак опитва и разбира се не успява, произнасяйки известната фраза: „Но поне опитах!“. С това той почти изрича присъдата над малодушните пациенти, които страхливо подчиняват системата и леденокръвната старша сестра... те никога не посмеят да се противопоставят. Историята представлява блестяща алегория за страха срещу свободата; онази част от хората, които рискуват и тези, които тихо страдат.

Споменатото заведение може да бъде разгледано като микрокосмос на голямата лудница - света днес. Там авторитарни структури контролират индивидите чрез финесни методи с насилнически характер. Индианският вожд – пациентът в същата болница – сравнява тези институции със символичното изображение на комбайнa; механизъм που манипулира хората перфектно. Комбайнът ги поглъща и преработва... оформяйки ги до стандартизирован вид точно както става с Макмърфи… Опитът му за бунт завършва трагично с лоботомия.

Този свят е вашият собствен — система­та ви поставя пред колене; тя е Комбайнът — процесора ви гълтащ непрекъснато.

За мен образът на Макмърфи винаги е олицетворявал човешкия дух — непокорен персонаж без много знания , шмекерска натура със смисъл за хумор , добродушен към другите . Можете да го наречете как искате или дори физически да го унищожавате , ала единственото което не можете é da убие́те неговия дух . Това е моят личен герой—Рандъл Патрик Макмърфи . В него виждам себе си—несъвършенствения инат отказаващ примирение .

Посветих книгата на всички затворници , желая им да помнят кои са ; спомняйки им , че амнистия рано или късно идva ... Не губете надежда ! Аз само драскам стените ... просто чтобы держать вас будными ночью .

Тази книга цели невъзможното — обяснение смисленостta нa човешкото съществуване : Какво представляват Космосът ? Човек? Има ли Бог? Дали всичко има край? Кои сме ние тук ? Защо съществува всичко? Точно така упорито както Макмърфи пробвал мрамора … знаейки какво ни чака … Но въпреки това аз казвам: "Опитах!"