Разорението на тракийските българи през 1913 г.

Академик Любомир Милетич силно съпреживява страданията на българите в Източна и Западна /Беломорска/ Тракия през 1913 г. Той предприема три пътувания до териториите, които България получава с Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., с който приключва Междусъюзническата война. Пътешествията му се осъществяват през зимата на 1913 г. и пролетта на 1914 г., като по време на тях той среща множество българи, принудени да напуснат родните си места в Одринско и Беломорска Тракия и да се установят в България при изключително трудни условия. Милетич предприема тези действия по собствено желание, движен от дълбокото си съчувствие към жертвите на насилието и жестокостите, причинени от турските войски и башибозушките групи спрямо местното население. Носейки със себе си фотоапарат, той не само става свидетел на извършените престъпления, но успява да ги документира чрез снимки, част от които е включена в неговата работа.

В своя публикация академик Милетич цитира или предава разкази на хората, с които контактува. Към всичко чутото и видяното подхожда критично с цел проверка на истинността им. По този начин неговият разказ придобива достоверност и може да служи като важен източник за проучване на събитията в Одринско и Беломорска Тракия през лятото на 1913 година." Акад. Христо Христов"