Литература на случаите. От "Тютюн" до "Хайка за вълци"

По-подробното проучване и систематизиране на деавтономизираната литературна сцена в Народна република България ще покаже какво важно място заемат т.нар. случаи в нейното развитие. Тези случаи представляват събития в литературата, които предизвикват интензивно обсъждане „за” или „против”, реакции от страна на критиците и властите, активиране на цензурата и тайните служби, организирани мероприятия от Съюза на българските писатели и свързаните с него партийни структури, а понякога дори явна или скрита намеса от самия комунистически лидер. Освен това те включват разпространение на слухове и анекдоти, както и сложния избор пред автора, чийто труд е провокирал тези реакции.

Обичайно случаите в литературата по време на НРБ се изграждат около конкретни произведения, автори или издания, както и определени литературно-политически въпроси. Най-известните примери са Случаят „Тютюн“, Случаят „Люти чушки“, Случаят „Солженицин“ и Случаят „Лице“. Но дали само те? Вече започва да се говори за случая със сборника "Спомен за страха"/"Стихове" от Константин Павлов, случая "Бележник" (стихосбирката на Стефан Гечев от 1967 г.), случая "Колкото синапеното зърно" на Николай Кънчев (1968), както и случая с романа "Покривът" от Георги Марков. Има още два случая свързани с Иван Динков – “На юг от живота” (переработен стихосбирка от 1967 г.) и “Хляб от трохи” (повест през 1970/1971 г.). Предстои пълната инвентаризация на всички тези случаи.