Един живот в пет тетрадки

„Когато бях на осем години, ме избраха да участвам в „Танца на снежинката“ около общоградската елха за Коледа. Ушиха ми пачка от бяла разтегателна хартия, покрита с блестящи пайети...“

Тази сцена илюстрира младата Надя Тодорова през 1933 година, когато още не е осъзнавала колко известност ще й донесе киното и какви награди ще спечели в театралната кариера. Но дали сме я познавали истински? Сега имаме възможността да се доближим до нея чрез тази книга - нейното последно свидетелство, съдържащо пет ръчно написани тетрадки. Животът й е описан от първо лице.

Надя открито споделя своите детски мечти и любовни преживявания, срещите си с велики личности в изкуството, както и теми свързани с брака и майчинството. Разказва за приятелствата си с Невена Коканова, Любен Гройс и Иван Андонов... Читателят може да проследи трансформацията на момичето от Асеновград - плахо стискаща ръката на цар Борис III - в смела жена, която по време на комунистическия режим показва жестове против него.

***

Надя Тодорова (1925-2016) произхожда от семейството на първия кинопрожекционист в Асеновград и расте обградена от филмите на Чаплин. След гимназията заминава за София да учи право, но решава вместо това да стане актриса в местния театър. Там получава признание като Юрталанката от „Снаха“ и Злата от „Криворазбраната цивилизация“, печелейки награда по време на национален преглед. Последват нови призове и предложения за роли във театри из цялата страна.

Иван Андонов е този, който я открива за киното; тя играе запомнящи се роли под режисурата на Николай Волев и Рангел Вълчанов сред други талантливи творци. Преди да напусне света почти навършила 90 години завършва единствените си мемоари „Един живот в пет тетрадки“.

Не можем да изброим всички над 40 филма с участието й; но винаги ще помним екстравагантната Мадам от хотел "Америка" във „Господин за един ден“, Теменугова от “Вчера” или Худерова във “Войната на таралежите”. Нейните култови реплики остават незабравими: например Кулишева от „Двойникът“ или Димитрова от “Дами канят”. Те потвърждават старата истина: няма малки роли - има само големи актьори.

„Ясно беше, че някои сценарии включват роли специално създадени за Надя Тодорова - огромно постижение!“ - Георги Мамалев

„Тя преминаваше без усилие между живота си и сценичното изпълнение.“ - Люба Маричкова

„Имаше нежно чувство за хумор; понякога дори експлозивно! Енергията й беше вулканична.“ - Мария Статулова