Хоро

Романът „Хоро“ притежава авангардно звучене, което може да предизвика завист у много съвременни автори, които се определят като „модерни“ или „постмодерни“.

Историята ни пренася в тежките години между 1923 и 1925 г., когато убиват множество политици и интелектуалци. Сред тях е депутатът Тодор Страшимиров, брат на Антон Страшимиров. В този контекст се появява един от най-кратките и тъжни некролози в българската история: „Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България".

Тази сложна обстановка вдъхновява написването на романа „Хоро“, който след издаването си веднага попада под забрана. Защо точно сега решаваме да го преиздаваме? Причината е, че обществото ни остава дълбоко разделено – народът не намира обща основа нито за миналото си, нито за настоящето; властта и интелигенцията са също така разединени.

Затова именно романът „Хоро“ отново попада в ръцете на читателите – целта е да предотвратим повторение на ситуация, при която ненавистта става истински двигател на човешките отношения. Дошло е времето отново да разгледаме това историческо време чрез прочита на "Хоро" и по този начин да навлезем в голямата литература и история.

Няма да ви пожелая приятно четене; вместо това ви желая размисли.
Из послеслова на Роберт Леви-редактор