Античност, археология и национално въобразяване

Книгата разглежда интереса към древността и "владеенето" на античното наследство като източник на социален и културен капитал за основните политически образувания в съвременния свят - нациите. Фокусът е поставен върху трансформацията на археологическата практика и нейната материалност в антропологичен въпрос, което означава, че се извършва анализ на връзките между артефактите и социалните представи и действия, както и процесите, които ги оформят като наследство и средство за национална идентичност. Методологията на изследването е изградена въз основа на актуалните антропологични подходи към рефлексивността, които формират полето на археологическата етнография. Тя демонстрира, че спецификата на българската археология относно древността има културно-исторически характер, който генерира културния национализъм; той се отразява в различни обществени явления, нагласи и ориентации. Неговите послания през медийната среда са вписани в множество местни и национални идентичности.