Февруари

Деветнадесетгодишният Мартин Костов прави впечатляващ старт в литературата. На едва 15 години той успява да провокира както читателите, така и критиците, които не пестят положителни отзиви за него. Първото му произведение "Дом" е силен сигнал за неговата творческа зрялост. Читателите го определят като "ужасното дете" на съвременната поезия, а мнозина го наричат "новият Дебелянов" или "българският Рембо", отбелязвайки прилики с писанията на Петя Дубарова, Александър Вутимски, Жан Жьоне и Сара Кейн.

Втората му стихосбирка представлява истински реквием на любовта – една невъзможна и саморазрушителна връзка, която служи като единствено реално основание за "живот в смъртта". В книгата "Февруари" се преплитат тъмнината и светлината по изключително органичен начин; това е същата онази светлина, описана в Библията като светеща в мрака без да бъде погълната от него. Тази светлина символизира страданието на душата. Със своето откровено искрена изразност и трагична мощ, „Февруари“ представлява значимо литературно събитие – книга с висока стойност.