Евангелие на тревата

В българската поезия не съществуват закъснели дебюти, а напротив - има преждевременни. Силвия Недкова ни учи, че стихотворенията трябва не само да се изпитват и записват, но и да изчакат своя момент в течение на времето. Всеки от нейните стихове е като войник, който е преминал през дълъг маратон; той е умирал многократно на полето на битката, оцелявал е при буря и дъжд, но все пак носи важната си послание.

Стиховете в нейното произведение са писани в продължение на повече от три десетилетия. Не често литературата предлага такова лично спокойствие и внимателен респект към процеса на написване и публикуване на поезия. Умението да се улови истинският резонанс на думите сред натрупаните опити прави "Евангелие на тревата" ценна творба. В книгата присъстват духът, вдъхновението, сърцето, молитвата, проклятията, гневът, тъгата, мъдростта както и различни нюанси на самоиронията. Тук има смелост да се преплитат времена, хора и съдби.

Според Мирела Иванова стихотворенията на Силвия Недкова наподобяват притчи с пронизваща тъга - те представляват една чиста книга с библейска мъдрост и разширено разбиране за ежедневния живот.

Както самата Силвия Недкова пише:
"Застанала сред свежата трева,
под новото коронано дърво,
разбирам -
моят дух е жълт,
а разумът ми син."