Сън и екзистенция

В текста „Сън и екзистенция“ Лудвиг Бинсвангер поставя основите на екзистенциалната психоанализа. Той е швейцарски психиатър с дълбоки корени, приятел на Фройд и последовател на Хайдегер, а с този известен труд открива нова посока, която в наши дни привлича все повече интерес от страна на тези, които се стремят да историзират и контекстуализират размишленията за човека и работата с него.

„Въведението“ на Мишел Фуко към произведението на Бинсвангер представлява първия значим теоретичен текст от автора, който е спечелил репутацията си като един от най-големите провокатори в съвременната мисъл. То акцентира върху смелостта на индивидите да разширяват границите на собствената си свобода чрез размисъл. В това въведение Фуко очертава пътя към антропологията на въображението посредством изследването на съня като условие за неговото възникване; той противопоставя концепции като въображение и въображаемо в опит да достигне до моментa, който конституира смисъла и субекта - момента на абсолютна свобода.

Тази книга комбинира двата текста с надеждата, че техните идеи ще бъдат полезни за психолози, психиатри, терапевти, философи, антрополози, рефлексивни социолози и културни теоретици. Но най-вече тя ще бъде ценна за онези хора, които се интересуват от своето „аз“. Също така е насочена към любителите на красиви текстове, които размити граници между теория и фикция придават неочаквани аспекти към човешкото съществуване.