Непоръчан портрет

В „Непоръчан портрет” Таня Николова съчетава своя опит – както житейски, така и поетичен – в икономичен стихотворен спектакъл, който за миг избухва, осветява и обогатява мрачния екзистенциален фон на ежедневието с искряща ирония и болезнена лирика, след което бързо изчезва в тъмнината преди да успеем да го възприемем. Въпреки това дълго след този момент светлината оставя отпечатък върху нашата ретина – тя продължава да ни притеснява, докато се запечати безвъзвратно в паметта ни. Не можем да не се връщаме отново към тези малки кристалчета мъдрост, които пробуждат закостенелия ни инстинкт за съпричастие; към онези грахови зърна, над които истинската аристократична природа на човешкото никога няма да може да заспи. Това е тъжно, защото въпреки че плащаме висока цена, ние не само че не поръчваме музиката си, но най-често остава един непоръчан портрет.

Петър Чухов