Капка

На Атанас Далчев

От безкрайната синя тишина
паднаха ясни, големи капки,
обляха моята шапка в прах
и една се спря на ръката ми.

Тя е идваща от такава височина,
че погледът ѝ все още остава чист.
Защо замени дълбоките лазури
с този прах, с бисерно мънисто?

Може би си помислила, че и тук има
лазури и вечност под шапката?
Ако това е вярно, напразно си дошла,
защото те са толкова недостижими тук.

Докосвам устните си и пия капката,
частичка от небесната същност.