Поколение и поезия 1956-1989

Тази книга разглежда различните поколения и установения модел на поколенческата динамика в българската поезия между 1956 и 1989 година. В нея се анализират както възходът, така и упадъкът на "априлското поколение" – неговата същност и влияние през периода от 60-те до 80-те години; подчертава се важната му роля в подкрепата на култа към личността на Тодор Живков, отбелязан с честването на половинвековния юбилей на Любомир Левчев като национален поет.

Книгата проследява опитите за утвърдителна заявка на ново поколение през 70-те и 80-те години – генеалогичните линии на "тихата лирика"; идентичностите, породени от творчеството на Борис Христов; двете генерации от 80-те, акцентирано върху фигурата на Георги Рупчев. Това е произведение за лицето на надеждата в литературата, за тяхното сложно разпознаване в общността; понякога става дума за преждевременното им остаряване в борба за власт, а друг път - за отказа им да участват във тази битка и стремежа им към самосъзнание в уединение. Литературноисторическият нарратив представя генерационни успехи и провали, корупция и загуба на индивидуалност, но също така устояване и величие.

Тази работа е част от поредицата "Литературата при НРБ: История и теория".