10 неща, които никога няма да правя

Читателите с интелектуален усет добре познават литературното творчество на Любомир Халачев, включващо романи, повести и разкази. Особено впечатление направи сборникът му с ловни разкази „Спомен за лисицата“ (2018), който резонираше с традициите в ловната проза на Емилиян Станев, Дончо Цончев и Йордан Радичков. Сега авторът ни представя новия си сборник „Десет неща, които никога няма да правя“. Убеден съм, че това произведение ще се утвърди като значимо естетическо събитие, тъй като разказите са изпълнени с дълбока емоционалност и социално-психологически послания, написани със стилен и образен език. Халачев умело изгражда персонажите си без излишества или ненужни детайли. Основната характеристика на тези истории е естественото повествование, което рисува картината на нашето сложно и често драматично ежедневие.