Събрани страници Т.2: Диарбекир и българите. Фрагменти от историята (твърда корица)

**"Диарбекир и българите":**
Веселин Сариев дълго време се подготвя за написването на тази книга, като я преработва, допълва и открива нови доказателства. Той планира да издаде второ, разширено издание и в интервю за вестник "Вести" през 1999 г. заявява: "Винаги съм работил по този проект; държа на книгата си, а през последните три години съдбата ми предостави възможността да намеря непознати документи, които осветляват още повече българската трагедия." Сариев публикува предварителни статии във вестниците "Народна култура" (1984), "Литературен глас" (1984) и "Литературен фронт" (1986), както и в списание "Пламък" (1990).

Книгата пожъна значителен успех с бързо разграбване на тиража. Получени са различни отзиви, включително от специализирания исторически печат. В рецензията си във „Исторически преглед“ Вера Бонева заключава: „Книгата на В. Сариев 'Диарбекир и българите' предлага убедителен отговор на поставените въпроси относно мита за 'българското чистилище'. Тя анализира механизмите зад появата и функционирането на българската общност в далечния андалуски град.“ Авторът разглежда впечатляващо оцеляването при екстремални социални условия чрез поп Минчовата максима - че колкото повече камъкът е търкалян от кола, толкова по-ценен става. Накрая книгата демонстрира как историята може да бъде представена достоверно но същевременно пристрастно.

**„Българското време в Света Гора“:**
Веселин Сариев бе дълбоко вдъхновен от духовната атмосфера на Света Гора и многовековната история на Зографския манастир – централното място за българските монаси Атон. Често споделяше своите преживявания там, особено предвид малкия кръг хора, успели да посетят Света Гора през 80-те години. Неговият опит е документиран не само чрез публикации (включително местната преса), но също така посредством ръкописи със замислен авторски план.
Този том представя последния завършен вариант на неговото изследване.

**„Скици от Пловдив“:**
За Веселин Сариев Пловдив представлявал важна част както от живота му, така и от творческата му кариера; той обаче не пише стихотворения свързани с града или пътешествия до далечни места — явление което го отличава сред много свои съвременници поети. Интересът му към Пловдив остава видим най-вече в прозата.

През последните десетилетия Сариев започнал активно да събира материали за Пловдив - книги, карти, документи и особено стари пощенски картички (тук сме сериозни конкуренти). Организирал изложби с тези експонати и направил множество публикации коментари върху картичките във пловдивската преса; тук ще бъдат показани някои от тях с характерния стил на възхищение присъщ за един поет.

**„Към приятелите“:**
Тази секция обединява разнообразие текстове написани от Веселин Сариев основани личните му предпочитания към определени поети и художници через диалогичният принцип – вариращи между посмртния текст посветен набратята Добромир Тонев до размисли върху художници прочетени при откритията им или писма до приятели като Иван Теофилов И други.
Основните теми преминават през творчество-то самостоятелен акт , искусства литература живопис цветове словесност

**Интервюта:**
Веселин Sáriev харесвал даването нa интервюта които често били сериозни дискусии относно личната творческа траектория оценките около сегашнa литературa визуално изкуство . Специално внимание заслужава голямoто умнo интервю проведeнo oт Здравко Gálábov поместено e документалната негова книга “Личние полета - том I”, издателство “Жанет 45” /2004/.