Минава - заминава...

Рада Москова и нейното творчество, което преминава през времето

„С Рада Москова поезията престава да бъде просто подредба на думи; тя се трансформира в състояние на духа. Тези емоционални преживявания не могат автоматично да бъдат изразени с обикновен език. Понякога те плават невидими между миговете - и граматическите правила не успяват да ги уловят в своята стандартна мрежа."

„При нея пътят от личния опит до комуникацията представлява диаграма на трудностите при двупосочното общуване, което едновременно навлиза дълбоко в душата на поетесата и изгражда връзка с другите.“

„Рада Москова притежава уникален усет за езика - затова може да постави под въпрос границите му.“

Петър Увалиев

Толкова ли съм остаряла,
че помня онова, което
още предстои?

***

МИСЛИ - разноцветни парцалки. Късам ги от себе си, окачвам ги по разголения
свят и чучелото му, развеселено, ме кара да се смея.

***

ЖИВЕЕНЕТО

Не знаеше ли какво е? Да се облечеш, да си направиш кафе, да отговориш на телефона... Отнема време – то намалява – става по-поносимо. А след това? Нямаш ключа си, разливаш чая си; някой говори глупости. Малки неприятности заместват големите. Има приятни моменти (така ги наричам), толкова ежедневни, че остават незабелязани - разговори набързо, есенно слънце или кучешка усмивка - средства срещу болката. Те обезболяват живота ти, за да можеш все пак да продължиш.

***

- Стига вече! То е минало!
- Минава ли миналото?

***

Изминалият маршрут избледнява. В джоба носиш нещо малко и го оставяш зад себе си -
като трохи в приказките
- храна за птиците.

***

„Перушан" – весела дума осъдена на забрава в нашия контролиращ език. Влюбени перушани?
Рада Москова