Не пожелахте да чуете. Защо се случи точно това

Можеше ли да се предотврати катастрофата – било то политическа, икономическа, образователна или здравна?

В исторически контекст подобни въпроси са забранени от самото начало. Случило се е това, което е станало. Но не точно така, тъй като историята често се пише от интелектуалната прислуга на победителите, която удобно стои на разстояние от събитията и живите свидетели и е укрепена от апатичното безразличие на бъдещите поколения. В резултат получаваме манипулативни клишета, които узаконяват версия на историята в полза на управляващите.

„Революциите“ обикновено произлизат от силните личности в обществото. Основните бенефициенти на социалното статукво имат интерес към неговата промяна, защото предвиждат края му. Именно те ще оформят ново статукво, в което ще заемат привилегировани позиции.

Един парадокс в близката ни история е фактът, че през 80-те години при „изхода“ от социалистическия период възникват две основни групи – новосформираната маса "граждани", които дължат своя статус и просперитет на социалистическата система и номенклатурната върхушка с мотивацията и ресурсите да разрушат тази система. Процесът следва познатия принцип: как да променим всичко така, че всъщност нищо да не се промени. Отново „масите“ остават обекти вместо субекти в обществения процес; водят ги към поредното обещаващо бъдеще. Тогава настъпва „Великата номенклатурна контрареволюция“, при която „комунистите“ демонтираха сами себе си под прикритието на борба срещу комунизма. „Прогресивната общественост“ беше поканена да участва в спектакъла с цел изграждането на нов обществен ред – синтез между социалните придобивки на развития социализъм (без самия него) и “прогресивния” модел за новото време с акцент върху “свободата на словото”, стоково изобилие и “плурализъм”.

Как можеш да останеш извън това?