Анатомия на човешката деструктивност

В началото на работата ми по тази книга преди повече от шест години, не осъзнавах напълно сложността на предизвикателствата, с които ще се сблъскам. Скоро стана очевидно, че не мога да пиша задоволително за човешката деструктивност само в рамките на психоанализата - основната сфера на моята експертиза. Въпреки че изследването беше главно психоаналитично, усетих необходимост от познания и в други области като неврофизиология, зоопсихология, палеонтология и антропология. Това щеше да предотврати ограничаването ми до твърде тесен подход и съответно неопределеност относно основните критерии. Бях длъжен да сверявам своите заключения с данни от тези дисциплини, за да съм сигурен, че хипотезите ми са в синхрон с тях или поне не противоречат.

Тъй като нямаше налична литература, която адекватно да обобщава информацията за агресията в тези полета или поне да я интегрира по някакъв начин, реших самостоятелно да опитам това. Смятах, че такова усилие би било полезно за моите читатели – предоставяйки им възможност да видят проблема с деструктивността през глобална призма вместо единствено през призмата на конкретна дисциплина. Разбира се, подобен опит носи множество рискове. Не бих могъл напълно да овладея всички свързани области; особено там където започнах без достатъчни знания – неврологията. Успях обаче леко да навляза в темата благодарение както на собствените си проучвания, така и чрез помощта на редица невролози; много от тях ме насочваха и отговаряха на многобройните ми въпроси, а някои дори прочетоха част от ръкописа.
— Ерих Фром