Предсказателят

366 година. Балканите и Европа преминават през бурни времена. Крале, императори и владетели се движат в безкраен цикъл на конфликти... Всеки от тях е зает с борба срещу другите. Търсят съюзници и постоянно се оглеждат зад себе си, страхувайки се от предателство дори от най-близките аристократи или роднини. А идващите от изток турци стават удобна сила – наемници за различните управители, залитайки над нашата територия.

2012 година. В Созопол археолозите откриват необичаен скелет. Те могат да определят времето му, но не успяват да установят идентичността и живота на този човек. Но той също е имал име и история; може би съдбата му по странен начин е била свързана с бурните събития на онова далечно време? Галина Златарева изгражда впечатляваща картина на един активен млад мъж, който не остава равнодушен към страданията, сполетяващи неговата земя. Той търси начини да се намеси и промени хода на събитията, стремейки се да освободи българския народ от петвековната турска доминация.

"... Оксан седна удобно на стола и каза напълно искрено:
– Идвам отвъд много голямо разстояние, царю. Помисли как тече времето: след теб идват нови поколения – хора живеят свои животи, раждат деца… така векове наред! През това време твоят край попада под властта на турците; всеки опитал да устои получава смъртно наказание - убиват го или насилват семейството му… Хиляди българи загиват в борба срещу завоевателите. Искаш ли нещо да направиш такова, че нашата земя да остане свободна?
– Защо си толкова уверен в завладяването ѝ?
– Защото вече половината ѝ е под техния контрол.
– Нищо не са завладели! Ромейската империя още съществува! Вълкашин управлява югозападната част; Добротица укрепил позициите си източно; а Влайку владее силни територии във Влахия! Всички кралства стоят стабилно там където трябва - моето включително.
– Търновско, Видинско или Добротишко... всичко това е България! Двамата ти братя загинаха в битка за тази обща страна под Стара планина... тя принадлежи еднакво на всички нас!"