Юдейската война

„Войната на юдеите срещу римляните, която е най-забележителната от всички конфликти между народи или градове както в нашето време, така и в миналото, е била многократно описвана. Много автори са се опитвали да разкажат за събитията, като някои от тях не са били присъствали на самата война и основавали своите истории на устни предания. Други писатели, които всъщност са били свидетели на случилото се, поради възхищение към римляните или ненавист към юдеите изкривяват фактите – техните произведения често съдържат обвинения или похвали вместо истинска историческа обективност. Затова аз, Йосиф - свещеник от Йерусалим и син на Матей, който първоначално воювах против римляните и след това станах принудителен свидетел на последвалите събития, реших да запиша историята си. Първо написах текста на родния си език и го изпратих до народите в Азия; после го преведох и на гръцки за тези под владичеството на Рим.“

Йосиф Флавий е роден с името Йосиф бен Матитяху в заможно семейство от свещеници в Храмa. Майка му произлиза от знатния род Хасмонея. На 19 години той става част от фарисеите и бързо придобива влияние в Юдея. Около 64 година е изпратен в Рим с молба към Нерон за освобождаването на няколко видни евреи. По време на тази визита той попада под арест при Нерон, но впоследствие получава свобода благодарение намесата на Попея Сабина.

Флавий документира историята на евреите с особен акцент върху I век сл.Hр., а неговите основни произведения включват "Еврейската война" (около 75 г.) и "Юдейски древности" (около 94 г.). В „Еврейската война“ той описва въстанието срещу римските завоеватели чрез призмата на евреинът за аудитория с гръцки и римски корени. Тези трудове предоставят важна информация относно юдаизма през I век както и ранното християнство; там Флавий споменава Яков - братът Исусов, Йоан Кръстител а дори самият Исус.

През 66 година Флавий участва активно във Голямото въстание срещу римляните в Юдея; получил е задачата да защитава Галилея но след загуба преминава нa страната нa ромeйтe та стана близък със стратегическия командир Веспасиан , приема фамилията му Флавий , т.к легендата гласи че му било предсказано бъдеще императорско управление основано навремето Библейскoто пророчество че Владетел ще дойде именно откъм Юдея .

След като Веспасиан взима властта , Йосиф остава два пъти посланник обратно до Рими получава пенсия . Там живее до края си живот пишейки множество книги по тематика свързана с народа си . Поради ограничено владеене й гръцкия език предпочитал да пише арамейски използвайки помощници за превод .

Като отличен познавател религиозната култура своего народа , множеството сериозни историци цитират труда му : Дион Касий , Порфирий , Евсевии Кесарийский i Орigen . Според Евсевиј Сотириј ("Църковная История", III,XII) негова статуя стояла издигната във Риму

Йосиф Флавий умира около 100-та година по времето когато управлявал император Траян."