Опитът

„Опитът“ на Русана Бърдарска е впечатляваща творба, която съчетава множество литературни жанрове. Тя не се ограничава единствено до литературата, а навлиза и в сферата на документалистиката. Какво представлява въображението в нашата памет? Какви са отношенията между личното и общественото в нашия живот? Между собствените ни преживявания и тези на другите? На кои от разказвачите в „Опитът“ можем да вярваме? Каква е цената на постмодерната игра – кога всичко става сериозно и заплашително? Русана интимно разглежда тези универсални теми, като преминава отвъд стереотипните представи. Тя е изключително интелигентна авторка с увлекателен стил на писане. Резултатът е, че получаваме ясна картина за времето си, наблюдавайки го едновременно през телескоп и микроскоп. Интелектуалните предизвикателства са толкова значителни, че губим усещането за отделните компоненти.

~ Марин Бодаков

Русана Бърдарска умело използва семантичните връзки между думите и метафоричния им потенциал, както и разнообразие от фразеология. Отличното й владеене на чужди езици ѝ позволява да проучва дълбочината на българския език и да извлича позабравени негови аспекти. „Опитът“ демонстрира богати знания в областта на хуманитаристиката. Внимателният читател бързо ще забележи как авторката търси концептуална аналогия с оригиналността на есето у Монтен, подчертавайки връзката между този жанр и литературния инстинкт по принцип.

~ Андрей Захариев

Смятам, че подобна книга рядко се появява в българската литература. Опитвам се да определя труда: мемоари с философски размисли или автобиографични есета; или както самата авторка казала някъде - „популярна философия със следи от екзистенциализма“. Във всеки случай мотото пред текста ясно заявява: „Това е книга“, което подсказва много за нейното съдържание: тя принадлежи към интелигентния кръг начетени автори (…)

Тази книга несъмнено цели да предаде множество послания. Ако трябваше да опиша оставения вкус след прочита ѝ, то той би бил горчивината от трагичното ни маловажие сред безкрайността, несгодите около крехкия смисъл на живота ни и зловещата красота над звездното небе.

~ Антония Апостолова за Литературен вестник