Българска старина Кн.I

Уважаеми читателю,

Г. С. Раковски за първи път публикува списанието БЪЛГАРСКА СТАРИНА през месец юли (червен) 1865 г., в печатницата на Стефан Расидеска в Букурещ. Целта на това издание е да представя научни изследвания, без намеса в политиката и без негативно отношение към никого.
В първия том са включени неговите основополагающи трудове по стара българска история:
1. Основни принципи на най-старата българска повестност.
2. Българското традиционно вероизповедание.
3. Древността на българския език.
4. Предимството на българския език спрямо старогръцкия, или истинската същност на гръцкия език.
5. Кимерийците.

Настоящият превод на съвременен български представлява първото цялостно издание след 155 години от оригинала.
Интересното при Раковски е, че той е известен не само като динамичен инициатор за подготовката на народа ни за въстание срещу османското владичество след провала на легията да пренесе борбата у нас, но малцина знаят, че е и забележителен учен с високи познания по множество езици – османотюркски, старогръцки и латински – които изучава в Марсилия чрез френските научни публикации върху самскрит и зенд.

Дълбоките му знания относно структурата и граматичните особености както и разнообразието от диалекти на българския език го водят до значимо откритие за родството между него и самскрит/зенд; установява его ранна позиция в Европа и влиянието му особено над гръцкия.

Сравнявайки нашия фолклор с историческите данни от древността, той доказва наличието на действителни спомени сред народа ни относно събития от третия век преди Христа Балканите; а анализирайки сведения от стари авторитети стига до заключението, че кимерийците всъщност са част от българската етническа група.

Неговите важни заключения продължават да бъдат актуални днес.
Раковски извършва тези открития при много трудности - затворничество, преследване , участие във войници кампании – време когато народът живее под жестоко робство докато пан-гърчеството се опитва систематично да унищожава идентичността му.

Лексиконът му е внимателно подбран според резултатите от собствените проучвания; например отказва термина „история“ предпочитайки "повестност", аналогично постъпва със словосложения като мъдрословие вместо "философия" или любословие вместо "литература".

Задавал съм си въпроса защо книгата не беше преиздавана между 1944-та и 1990-та година? Вероятната причина може би се крие в противоречивостта между идеите му спрямо панславизма доминираща тогавашната литература - а парадоксално обстоятелство сочи родовата връзка с арийците което теоретически го сближава с германските национал-социалисти!

Но времето вече позволява свободното оценяване труда един велик българин като Раковски: можем спокойно да се наслаждаваме над неговото знание задълбочена логика и красив стил.

И така скъпи читателю! Надявам се тази книга да бъде ценна добавка към твоята колекция историческа литература.

1 юни 2020