В спиралите на времето

Щеше да ми отнеме години, за да разбера, че щастието и удовлетворението са за мен недостижима мечта. Винаги имаше само една малка стъпка между мен и тях, но нещо все липсваше. Изрекох си наум и се обърнах рязко, започвайки да търся новия свят из коридорите.

Терес ме следваше като сянка, но трябва да призная, че не му се получаваше много добре тази работа със сянката. Реших, че е по-добре да правя вид, че не го забелязвам – така нямаше нужда той да измисля лъжи или оправдания защо е толкова близо до мен. Това бе удобно за нас двамата.

От своя страна Терес направи всичко възможно – държеше се като тигрица в храстите, която наблюдава малките си и следи ситуацията без излишна настойчивост.