Съдбата си във стихове изпях

Когато страдам силно,
в ума ми идва България. В нея
сняг покрива върховете,
а в долините слънцето свети.
Тя винаги е преодолявала
страдания и трудности,
подарила е на хората
пойни птици и сърни.
Да, страната ни е бедна, но тя живее в нас.
Ние сме част от нея и обичаме
нейните болки. Даваме й
нашия глас и всичко свое.
В нейния дълъг път,
аз ще премина през живота си,
като през пустош за няколко години.
Само един миг ще ме заболи.
Ще бъда като зърно в нейната прегръдка.
Дълго време снегът ще пада върху мен,
и слънцето ще ме топли дълго.