Пет кървави изповеди. Българи от Пиринска Македония в капана на югославската УДБА

След преврата на Деветосептември през 1944 година, българите в Пиринска Македония са изложени на двойна репресия – тези, които не одобряват действията на комунистическия режим, стават жертви на жестоки наказания. Започва и насилственото изменение на тяхната идентичност, при което българската култура е заменена с „македонска“. Младите хора се оказват без надежда за бъдещето си и изпитват чувство за обреченост. Някои от по-смелите решават да търсят спасение чрез емиграция – част от тях рискуват живота си и нелегално преминават границата с Гърция, докато други избират път през Югославия с надеждата да достигнат Запада.

Емигрантите, опитали късмета си в Титовата държава, често преживяват истински ад – много от тях са връщани обратно в България от УДБА под обвинения в диверсия и агитация за присъединяване на Пиринска Македония към Югославия. Тези, които отказват да се съобразят с условията на "демократичния" югокомунизъм и желаят да заминат за Запад, попадат зад решетките или в концлагерите, където ги очакват тежки инквизиции и унижения; някои дори губят живота си.

През 1956 г., под натиска на ООН всички политически емигранти в Югославия – включително българи, унгарци и албанци – са прехвърлени в лагер близо до гр. Капуа в Италия. Иван Михайлов, лидерът на ВМРО вече живее постоянно в Рим и внимателно следи процесите около емиграцията. Той изпраща своя довереник Асен Аврамов да се срещне със новодошлите емигранти с цел привличане на най-подходящите личности за работа сред диаспората. След всяка среща Асен прави подробни писмени отчети; част от тези документи представляват стенографски записи разказващи историите и страданията на мъчениците успели да избягат от терорa във „демократична“ Югославия.

Тези ценни свидетелства остават запазени в архива на Иван Михайлов в Рим. Г-жа Вида Боева – Попова, личен помощник на лидера във ВМРО повече от три десетилетия предоставила написаното от Асен Аврамов за публикуване.