Милан. Огненият отбор от Италия (Футболен куиз - 300 въпроса от историята на клуба)

В света на футболното величие

За да разберем напълно значението на „Милан“ като един от най-великите футболни клубове в историята, е необходимо да се върнем назад във времето.

През 1988 година червено-черните завоюваха първата си шампионска титла след дълга пауза от девет години. Неотдавна клубът беше изпаднал в сериозна криза, но бъдещият премиер на Италия Силвио Берлускони смело инвестира и привлече холандските звезди Рууд Гулит и Марко ван Бастен. Само една година по-късно Франк Рийкард допълни това прочуто трио. На кормилото на отбора застана Ариго Саки – треньор без особена известност, който впоследствие показа изключителен клас.

Още през следващата година „Милан“ спечели Купата на европейските шампиони за пръв път от две десетилетия и успя да защити трофея си през 1990 г. Преминаха цели 27 години, преди друг отбор („Реал“ през 2017 г.) пак да постигне същото.

В края на 80-те и началото на 90-те години „Милан“ стана символ на един блестящ период, когато звездите във футбола бяха повече отвсякога. По терените в Европа играеха майстори като Марадона, Карека, Матеус, Клинсман и много други. Но именно „Милан“ задаваше стандарти за европейско господство в модерната ера. В периода между 1989 и 1995 г., клубът участва във всички шест издания на турнира за Купата на европейските шампиони (по-късно Шампионската лига), стигайки до финал пет пъти и печелейки трофея три пъти.

По онова време „Милан“ доминираше не само в Европа, но и в Серия А – най-силното първенство тогава. Например за „Интер” играеха известните германци Матеус, Клинсман и Фьолер – световни шампиони от 1990 г., а „Наполи” разчиташе на талантливи южноамериканци като Диего Марадона. Цветовете на „Милан” носеха тримата холандци - европейски шампиони през 1988 г., което показва как най-добрите футболисти бяха събрани именно там.

Но философията им с тренера Ариго Саки промени коренно както италианския футбол, така и световния спорт. Подходът му със схема 4-4-2 включваща бързи трансформации позиционна ротация доказа своята иновация; той бе радикален решение с висока ефективност. Последният подобен революционен подход беше въведен от "Аякс" още през началото на '70-те под ръководството на Йохан Кройф.