Милен Миланов: Градината с криновете

В литературата, посветена на театралните личности, често се наблюдава усилване на театралността – както в разказите на „главния герой“, така и в отраженията от приятелските погледи. Тази книга обаче носи различно усещане.

Изключителното сценично присъствие и емоционалните резонанси са неразривна част от размислите за българския театър – изпълнени с напрежение, загриженост и насочени към множество аспекти...

По отношение на това произведението представя Милен Миланов "вярно с оригинала" и убедително цялостно. Разбира се, това е възможно единствено при условие че става дума за човек, който постоянно търси въпроси и изненади. Ценното в текста ми е скъпо непрочетеното у Милен. И в двата случая съществува необходимост от продължение.

Юрий Дачев