Ако можехме да лаем

В българската литература можем да намерим прекрасни примери за връзката между хора и животни. Те продължават да вдъхновяват и служат като модел за нашето взаимодействие с природата, която е най-прекият ни контакт със света около нас.

През последните години обаче някои от идиличните образи от миналото бяха разклатени. Изправени сме пред редица бедствия, които ни накараха да осъзнаем множество неправди, извършвани срещу нашата земя. Като че ли самата природа отправя упреци към нас, което ни подтиква да обърнем внимание и на животинския свят.

Разказите в книгата „Ако можехме да лаем“ задават новоизникнал въпрос: Не очакваме ли понякога от животните повече покорство отколкото истинско приятелство? В опитите си да видим човешките черти у четириногите не пропускаме ли тяхната уникалност? Нека се стремим по-скоро към разбирането на същността им вместо просто да търсим отражение на себе си в тях.

От всичко казано до тук можем лесно да заключим, че става дума именно за хората. Не в контекста на баснята, а като напомняне – привилегията на човешкия род носи и своята отговорност.

М.С.