Mount Athos Zograph Monastery
Издателство: | Kibela publishers |
Брой страници: | 494 |
Година на издаване: | 2022 |
Дата на издаване: | 2022-03-25 |
ISBN: | 9548408023 |
SKU: | 76772820013 |
Размери: | 24x32 |
Тегло: | 2990 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 126 лв. |
Най-старият известен документ, свързан с неговото съществуване, датира от 980 година. Според Консолидираната хартия (Хрисовул), съставена през XVI-XVII век, по времето на император Лъв Мъдри и цар Симеон Велики живели трима братя - Моисей, Аарон и Йоан Селим, родом от Юстиниана Прима (днешния Охрид). Те се установили на светата планина Атос в южната й част и построили три отделни кули. Братята се срещали само веднъж седмично заедно с тези, които ги посещавали.
Славата на добродетелния им живот бързо се разпространила навсякъде; много хора дори от кралските дворове дошли да се присъединят към тях. Общността започнала да расте и те решили да изградят общ манастир с помощта на своите кралски средства. По Божие провидение намерили място в гората с неповторим аромат и през 919 г. след Христа построили малка катедрала, за която искали да изберат име. Помолили Бога самият Той да определи под чие име църквата трябва да бъде посветена.
В средата на нощта, когато молитвите им били най-силни, от новопостроения храм излязло невероятно сияние — по-силно от слънчевата светлина. На сутринта те влезли в храма и видели нещо удивително: върху приготвеното платно пред Светото място било нарисувано изображение на свети Георги Победоносец, което излъчвало небесна светлина през нощта и осветявало пустинята около него. Заради тази чудотворна икона те нарекли църквата "Свeти Георги Зограф" – т.е., "Рисувач".
Много благочестиви царе и владетели идвали тук за поклонение и носели дарове в чест на великомъченика Георги. Те щедро дарявали средства за манастира и помагали за неговото утвърдяване. Един голям дарител бил цар Иван Асен II, който посетил манастира през 1230 година със значителни дарения; синът му Коломан също направил множество подаръци за обителта. Това било време на просперитет, но скоро святият манастир преминал през тежки изпитания от чужденците.
Българските царе продължавали да полагат грижи за Зографския манастир; следващи донори станали цар Иван Александър и цар Иван Шишман.
.
.