Едно мъжко момиче

"Едно мъжко момиче" на Марко Видал е изпълнено с жизненост, която по същество ни е чужда, въпреки влиянието от Запада през последните сто и петдесет години или точно заради него. Авторът успява да направи на български това, което се осъществява естествено на множество световни литературни езици – да пишеш на тях, без задължително да принадлежиш към съответната етническа група. Това равнопоставяне с големите езици в контекста на българския език е нещо уникално. Друго забележително в тази творба, имайки предвид спецификата на българската поезия, е смелото разрушаване на традиционния свенлив реализъм чрез откритото представяне на хомосексуалността и левицата в синергия. (Владимир Сабоурин)