Дълг и чест: Иларион Макариополски

Иларион Макариополски изглеждаше сякаш е роден за подвижничество, което той следваше до края на живота си. Изправен като смел пълководец сред продължаваща тридесетгодишна битка, с тъга в сърцето наблюдаваше как много от неговите доблестни и неуморни другари падат редом с него. В душата му имаше онези качества, които правят човека устойчив на страх, непоколебим пред трудности и неподатлив на удари. Напротив, опасностите го вдъхновяваха, а провалите увеличаваха решителността му да опита отново; неговите сподвижници само го окуражаваха. Той разбираше, че все по-усиленият натиск върху него всъщност отслабва враговете му. Не ставаше по-агресивен, но се укрепваше още повече. Неговото хладнокръвие в боевете никога не го напускаше.