Хроники на всекидневието. Фото албум

Фотографиите в настоящата книга демонстрират специфичен подход към фотографията, който се е оформил в началото на ХХ век благодарение на напредъка в технологиите и емулсиите. Лайката, създадена от Оскар Барнак през 1926 г., функционира като удобен инструмент за записване - подобно на бележник или скицник, който може да бъде лесно пренесен. Тази иновация допринася за възприемането на фотографията като прозорец към света (според Сарковски) и свързва фотографа с групата свободни наблюдатели, описани от проф. Бояджиев. Това поставя основите на традиция, която ще бъде утвърдена от френската хуманистична школа през 30-те и 40-те години, както и американската документалистика от 70-те години до периода след Втората световна война между Изтока и Запада.

Авторските колекции не са взаимосвързани нито помежду си, нито вътре в себе си; така те запазват свободата при избора по време на снимките и при представянето им. Все пак могат да бъдат открити тематични паралели във времевия интервал от 60-те години до днешния ден. Кое доминира: критичното око, уловът на мигове или внимателният хроникьор? Зрителят е поканен да разпознае какво му резонира лично, да прави свои асоциации и контрасти, а също така – евентуално – да научи нещо ново.

"Историята ни е нашият Бог" - казва известният режисьор и фотограф Вим Вендерс. Вероятно той визира Библията или всяка друга история заради способността й да отделя важното от второстепенното чрез словото. Авторите Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов предават своите истории не със слова обаче, а чрез визуален (фотографски) език – форма на изразяване с мощната цел да провокират размисли у зрителя; мислите пък често намират израз именно в думи.

Юлия Кръстева подчертава идеята че изображението представлява семантична структура без съдържание само по себе си; то служи за средство за анализиране посредством слово - картината всъщност няма различие спрямо текста около нея. Следователно разглеждането на фотографии включва процеса им превод обратно към словесния език – независимо дали сме спонтанни зрители или професионални критици.

В книгата ще опитаме ролята именно на критика: задачата ни е да разкрием какви допълнителни значения носят изображенията освен това което показват явно; осъзнаваме че интерпретацията може би няма задължително отношение към намеренията на автора. Ще реконструираме социалната реалност чрез снимки най-вече от комунистическия период у нас — един важен аспект особено полезен за читатели които не са били свидетели тогава.