Духовната империя България

Херодот, известен като "бащата на историята", описва нашите древни предци и ги нарича „най-многобройният народ след индусите“. Те са обитавали Балканския полуостров – от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до речните басейни на Днепър и Днестър, както и в областите около Карпатите и Панония. Намирали се също така в територии между Черно море и реките Морава и Вардар, а също така в Северозападна Мала Азия. Въпреки това не търсели благоденствие чрез опити да изградят империя или да завладеят останалия свят. Вместо това развивали своето творчество и успявали да оцеляват без чужди ресурси, осъзнавайки че спечеленото с войни лесно може да бъде загубено в нови конфликти. Не им било нужно да експлоатират роби за строежа на пирамиди или излишно величествени храмове за боговете; те знаели как да живеят пълноценно с духовността си. Чрез единството на племенните общности с уникални местни характеристики - различаващи се диалекти, ритуали, носии и танцови традиции - те създали една комплексна цивилизация, която впоследствие вдъхновила келтите, готите, елините, римляните и славяните.

В библиотеката на Ватикана е запазена творба под названието „Анонимът на Хазе“, където е записано как различни племена искали да станат част от българската империя поради справедливостта на българския народ. Но как именно най-старата национална идентичност в Европа успяла да утвърди своя дом тук още когато според проф. Норман Дейвис от Оксфорд европейците били принудени да ходят прави под масата?

Тази разширяваща се духовна сфера не познавала граници за империите. Историята за постигнатото от нашите предци започва веднага след заглавието.

Христо Буковски