Три погледа към Съединението от 1885 г.

Берлинският договор въвежда концепцията за т.нар. „Общонароден въпрос“, която в основата си се състои в стремежа да се обединят всички части на българската нация в една единна държавна структура, обхващаща териториите от Сан Стефано или поне екзархийското землище. Водещи фигури от националната и регионалната политика, религиозни лидери, революционни активисти и стари чорбаджии осъзнават, че постигнатата свобода поставя нови предизвикателства. Българите внезапно са разделени между пет различни политически, религиозни, езикови, образователни и културни реалности, а върху националното тяло изникват не само духовни граници.

Нацията е изправена пред важните въпроси накъде да продължи напред; какъв подход да избере спрямо мирните решения; какви практически действия могат да бъдат предприети – всичко това представлява сериозен проблем с нужда от решение. Историческите промени рядко настъпват по-често от веднъж на поколение.

Лидерите бързо формулират две основни задачи относно националния въпрос – първата е свързана с обединението на двете автономии край Балкана; това вече изглежда като необходимостта от синхронизиране на самоуправляващите се области в Пловдив и София. По отношение на втория голям проблем – Македония – митрополит Мелетий Софийски предлага план за действие към водача на македонската съпротива митрополит Натанаил Охридски: „Смятам вашето усилие да бъде насочено към просветление сред македонците чрез предоставяне на широки права в региона срещу турските злоупотребления; необходимо е възстановяване влиянието на църковната власт и Екзархията навсякъде там. След това трябва да започнат училища и разпространение на литературa“. Настоящите средства следва временно да бъдат използвани за тези цели, иначе Македония ще бъде загубена завинаги.

Датата е 14 март 1879 г.; Конституцията все още не е официално подписана и български княз не е избран - изпълнителната власт остава под чужд контрол; но планираното вече става реалност.

Само седем години след разпокъсването по силата на Берлинския договор народът успява да оспори част от клаузите му и реализира обединение между двете автономии. България излиза укрепнала след кризата с почти удвоена територия и население, което я позиционира по-успешно сред балканските държави. Страната придобива ново самочувствие и така може активно да се захване със следващите свои приоритети. Съединението определено остава най-забележителният дипломатически и военен успех след Освобождението.