Наричаха ме Желязната ръка

Тази версия на романа е посветена на стогодишнината от рождението на писателя Цончо Родев, която ще се отбележи през 2026 г., и излиза 50 години след последното му второ издание от 1975 г.

„Наричаха ме Желязната ръка“ представлява исторически роман, фокусиран върху Ивайло и епохата му.

Книгата получава награда през 1971 г. от Министерството на просветата, Централния комитет на ДКМС, Комитета за изкуство и култура и Комитета по печата като най-добра творба за младежта.

Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 година. Завършва основно образование в родния си град, средно образование в гимназия във Варна и специалност „Право“ в Софийския университет.

Баща му Христо Ц. Родев (1880-1944) е адвокат и депутат в XXIII народно събрание. Той бива убит веднага след 9 септември 1944 г., а по-късно е осъден посмъртно на смърт от т. нар. Народен съд (извънреден съдебен орган, установен след окупацията на България от Червената армия). Този съд функционира между декември 1944 г. и април 1945 г., обезглавявайки държавния, политическия и военния елит на страната).

Заради факта, че баща му става жертва на Народния съд, Цончо Родев не може да практикува юридическа професия и насочва усилията си към литературата. Той пише множество исторически произведения, фантастични истории както и приключенски романи за деца и юношеска аудитория.