Престъпният човек според класификацията на на Чезаре Ломброзо

Можем ли да идентифицираме престъпника само по външни признаци преди той да е извършил престъпление и може ли престъпността да бъде лекувана като всяка друга болест? Тези въпроси са в центъра на изследването, което тази книга предприема.

Чезаре Ломброзо (1835-1909) е медицински доктор, психиатър и основател на италианската школа по позитивна криминология, известен още като „баща на криминологията". Той разработва теоретичните и практическите основи на криминалната антропология. Роден във Верона, учи в Падуа, Виена, Париж и Торино; работил е като военен лекар (1859), надзорник в психиатрична клиника (1871), преподавател по съдебна медицина (1878), професор по психиатрия (1896) и специалист по криминална антропология (1906).

Ломброзо изгражда своята теория за патологичния характер на престъпността върху идеята, че съществуват физически и психологически черти, които позволяват разграничаването между т. нар. "родени престъпници" и нормални индивиди. Според него тези характеристики включват генетично наследствени атавистични белези и инстинкти както и латентни заболявания, забелязващи се от ранна възраст. Затова „социалната среда", която неговите противници смятат за ключов фактор, всъщност не играе роля повече от стимул или пречка за проявата на престъпните наклонности у индивидите.