Дракони по Коледа

Те говореха, а аз оставах мълчалив. След това чух, че ме смятат за много внимателен и чувствителен човек. Други отново коментираха, докато аз си мълчах. Научих, че съм изглеждал отегчен и надменен. Трети изразяваха мнението си за мен, а аз продължавах да не се намесвам – според тях бях плах и стеснителен. Четвърти говориха по мой адрес, а аз оставях думите им без реакция; след време ми казаха, че когато съм ядосан, това е очевидно. Всъщност просто бях потиснат. Не приемам нито информацията около себе си, нито я предавам на другите; не слушам какво говорят и не чувам нищо в действителност. Просто регистрирам различни интерпретации на ситуацията. Мигел Руис е прав - когато хората формират образ на другия човек, те всъщност рисуват отражение на самите себе си.